Автентичността на Устна Тора

От директора на AskNoah.org и Бен-Ноах Приятел.

(For original page in English, click here: https://asknoah.org/essay/oral_torah )

Коментар: Аз съм твърдо убеден Неевреин-Караит. Понеже отхвърлям Устната Тора като човешко творение, аз също така не съм съгласен и с повечето от това, което казвате. Що се отнася до мен, заветът на Ной, веднъж установен от Б-г след Потопа, е бил легитимен, в сила, от това време и досега. Той не се нуждае от понататъшно ратифициране на Планина Синай. >>  Д.Д.

Отговор: Изглежда се ангажирате с някои от Ноевите идеали. Буквалното спазване на Ноевите закони наистина е изключително важно, понеже то е фундаменталната база за правилното функциониране на Нееврейските общества като цяло, и на всеки Неевреин в неговия/нейния личен живот.

Обаче, главната клопка на Вашия подход е, че сте създали ваша собствена интерпретация на избрани от Вас Библейски стихове. Изхождайки от личната си интерпретация, Вие стигате до нова религиозна доктрина, за която признавате, че е нова и се основава на собственото Ви разсъждение. Даже да се ограничавате до т.н. „просто значение” на Библейските стихове, то все пак е обременено/повлияно от собствената Ви индивидуална перспектива. Моля, насочете вниманието си към това есе на бивш „Караит-Ноахид”, който e открил грубите грешки на тази доктрина:

https://asknoah.org/essay/coming-to-a-realization-of-the-oral-torah

Изглеждате много нетърпелив да отхвърлите познатото като „Устна Тора”. Но първо би трябвало да си представите хипотетичния случай, че бихте могли да доведете експерт по Еврейски език от световна класа, който обаче няма никакъв предишен опит с Тора или с Еврейската религия, и да го помолите просто да  прочете един Тора-свитък. Това е невъзможно поръчение, защото гласните, определящи самите  дефиниции на думите, не е позволено да се записват в Тора-свитък! Правилният и универсално признат избор за всяка една гласна буква  е единствено познат от предаденото ни в Устната Тора от водещите Пророци и мъдреци, и е непроменен, откакто първия свитък на Писмената Тора бил написан от Мойсей. Изборите на думите в Английската Библия, която Вие интерпретирате, са абсолютно зависими от гласните, предадени ни в Устната Тора, която Вие отричате.

Ето един пример: ако напишете Еврейските букви за „SPT” без гласните и различието между „твърдите” и „меките” букви, това би могло да бъде прочетено, като поне една от следните Английски думи: spot, spit, spat, spite, soft, sift, shift, shaft. Превключване между една или друга от тези думи напълно ще промени значението на цялото изречение!

(А що се отнсася до съгласните, които са изписани в Тора-свитъка, обърнете внимание на следното. Всеки Тора-свитък може да бъде единствено ръчно-изписан, чрез копиране на по-ранен ръкописен свитък. Това запазва непрекъснатата верига на точни дубликати, стигаща чак до първия Тора-Свитък, изписан от Мойсей, както му бил продиктуван от Б-г.)

Може би сте били заблудени от популярното недоразумение, че дискусиите между Мъдреците, записани в Мишната и във Вавилонския и Йерусалимския Талмуди означават, че е имало несъгласие между Мъдреците относно това, какво е Устната Тора. Това не е вярно. Например, много от тези дебати са върху това, колко строго или колко леко трябва да е, според мнението на отделния Мъдрец, крайното общоприето и важащо за всички решение, в случаите, когато е трябвало те да упражнят задължението си да направят Рабински постановления, с цел да съградят „ограда” около декретите на Писмената Тора. Мненията им, в тези брилянтни дискусии, били записани, за да може, когато Ерата на Месията дойде (бързо и в наши дни!) и ние най-сетне отново имаме велики Мъдреци с властта (правомощията) да променят древните декрети, те да знаят съображенията, които първоначално (в древността) са били взети под внимание.

Добро обяснение на Писмената Тора и на Устната Тора е дадено в следния откъс, който е свободен превод[1], базиращ върху класическа книга с Хасидски учения,* „Шаар ХаЙихуд” („Вратата на Единение”) от „Митлер Реббе” („Средния Реббе”), Рабби ДовБер от Любавич [1773-1827 г.н.е.]. Коментарите в къдрави скоби {} са добавени от Директора на Asknoah.org.

Тората се състои от две части, Писмения Закон и Устния Закон. Писменият Закон се състои от Петте Книги на Мойсей, Пророците и Писанията {заедно наречени на Еврейски ”ТеНаХ‘‘, която според традиция трябва да се групира в 24 Книги}. {Заповедите в} Петте Книги на Мойсей били дадени на Мойсей при Планина Синай, и те съставят фундамента на Юдаизма и Еврейския Закон. Те {Петте Книги на Мойсей} са, в известен смисъл, първото и последно Б-жие слово, защото никой по-късен пророк не може да им противоречи. Както е обяснено от Маймонидес, причината за това е, че не вярваме на пророк, заради това, че той изпълнява чудеса или личби, защото може би те са лъжливи; по-скоро, единствената причина да вярваме на пророк е, защото ни е заповядано в Тората, че ако пророк изпълни зададените в Тората критерии, тогава, и само тогава, трябва да му се вярва. А що се отнася до самата Тора и до пророчествата на Мойсей, в тях ние вярваме, защото всички Евреи лично присъствали на Планина Синай, и там {няколко милиона} мъже, жени и деца, всички видели и чули от Самия Б-г заповедите, и видели и чули Мойсей да получава заповедите. По-късните трудове на Писмения Закон представляват избрани по-късни пророчества и исторически записки, които съдържат вечно послание до всички поколения, всички те, призоваващи Евреите и цялото Човечество да следват добрия прав път, и да се вслушват в казаното в Петте Книги на Мойсей.

Обаче, {заповедите в} Петте Книги на Мойсей не били всичко, което Мойсей почучил от Б-г на Планина Синай; той също така получил {Устната Тора, състояща се от} интерпретацията на Тората на всички нива на ПаРДе”С  [букв. ”овощна градина”; Еврейски акростих (съкращение) за П’шат, Ремез, Друш и Сод, имената на четирите измерения на интерпретация на Тора, съответно: простото значение (интерпретация), скритите значения (в числовите стойности на Еврейските думи, различни вариации в правописа на думите, и т.н.), хомилетичната интерпретация, и мистичната интерпретация, всичко това било предадено-изцяло- на Мойсей при Планина Синай]. Наред с необходимостта от тази Устна Традиция в рамките на кабалата и другите не-буквални измерения на Тората, тази Устна Традиция също така е абсолютно необходима и за разбирането на законите на Тората на най-простото ниво. Например, Тората заповядва, че за да може месо да бъде разрешено за ядене {като кошер (кашерно) за Евреите месо}, то трябва да бъде заклано и приготвено ”както Аз {Б-г} ти заповядах” {Второзаконие 12:21}; обаче, тези инструкции не се намират никъде в рамките на Писмения Закон; същото важи и за много други примери.

В началото този Устен Закон бил наистина точно това- стриктно устен закон, предаван от поколение на поколение, всеки учейки го целия наизуст и в добавка не било разрешено той да бъде записван, освен под формата на лични записки. По-късно, заради растящите преследвания, масовото разпръскване на Еврейските общини и заради различни политиески и социални сътресения, случващи се под Римско владичество, съществуването на големи училища, където хиляди учащи можели да се посветят на овладяването на този закон, ставало все по-трудно. Затова Рабби Йехуда Принцът, водещият мъдрец на своето време, се заел да състави изключително кондензиран труд, наречен Мишна, който да капсулира в себе си целия Устен Закон в набор от {множество} къси бележки, и да пусне в обръщение копия от този труд между лидерите на всяка община, за да може по този начин Устният Закон да не бъде забравен. Този труд бил постоянно преговарян и изучаван наизуст от мъдреците от много поколения и изпълнявал целта си да припомня целия Устен Закон. После, няколко поколения по-късно, отново при растящи гонения, хората вече не били в състояние да си позволят нужните време и усилия да изучат целия Устен Закон, дори и с помощта на Мишната. Затова, още веднъж водещият учен на поколението, Рабби Аши, поел върху си да запише целия Устен Закон, както и това, как той бива извлечен от кратките закони на Мишната. Този труд е наречен Гемара, и заедно двете {Мишната и Гемарата} се наричат Талмуд.

Вътрешните значения на Писмената и Устната Тора са обяснени от Рабби Шнеур Залман от Ляди в неговата най-известна книга с Хасидски беседи (лекции), Ликкутей Тора, която била събрана от неговия внук, третия Реббе на Любавич, Рабби Менахем Мендел (секция Второзаконие, стр. 158). [Вмятания в правоъгълни скоби са добавени от Директора на АskNoah.org, за пояснение.]

Знае се, относно Писмената Тора и Устната Тора, че Писмената Тора е на възвишеното духовно ниво на Еврейските букви и техните форми. Както учат мъдреците, Еврейските Букви на Писмената Тора [в тяхната чрез пророчество предадена ни точна подредба] съставят свещени Б-жии Имена на Светия, Благословен да бъде Той. И затова, всички Еврейски букви на Писмената Тора се броят зачитат отделно (индивидуално). Добавяне или премахване даже на една единствена буква, е забранено. [При ръчното изписване на свещен свитък, като напр.Тора-свитък, Свитък с Книгата на Естер, или за свитъци в мезузи и теффилин] всяка буква трябва да е с нейната установена големина и относителен размер. И ако нещо липсва или има дефект в него [в свещения свитък], тази буква [а с това и целият свитък] се дисквалифицира (и е невалидна). [Т.е., в целия този свитък не бива вложена Б-жественост, и той не може да се използва, за да изпълнява Б-жията заповед, за която е бил създаден предназначен.]

[В духовно отношение], буквите са на нивото на интелектуалната сила, нарчена „Бина” [разбиране, открито чрез детайлиран анализ]… Виждаме осезаемо, че когато интелектуален концепт дойде (влезе) в нечие ниво (сфера, равнище) на схващане и разбиране, буквите на мисълта се откиват в него. Но на по-високото интелетуално равнище „Хохма” [мъдрост, съдържаща се проблясъка на интуицията], което е над равнището на разбираемия интелект, още няма открито ниво на буквите на мисълта. Така значението на [прецизно дефинираните Еврейски] букви (за) на Писмената Тора е, че тя е на равнището на „Бина” (Разбиране)… От това възниква въпрос: защо казваме, че Писмената Тора извира от Б-жествения атрибут „Хохма” (Мъдрост)? По отношение на Автора на Тората [т.е. на Б-г], тя е на равнището на ”Хохма” (Мъдрост), но по отношение на създанията, които я получават (приемат) [т.е. души, ангели и физически човеци], тя е на ранището на ”Бина” (Разбиране).

Но Устната Тора е на равнището на ”Хохма” (Мъдрост). Главният ѝ аспект не са отделните букви сами по себе си, а по-скоро интелектуалните концепти. Това е главното нещо, открито в буквите на Устната Тора. Не буквите, а по-скоро концептите са основното нещо [което трябва да бъде разбулено]. Така че, затова не сме особено строги относно точните букви, използвани в Устната Тора. Това е така, защото в Устната Тора основното нещо е идеята и интелектуалната точка (концепция), която се преподава. Така на много места в Талмуда намираме изказвания, като напр. ”Каква е причината за учението на Рабби Меир?” Нивото на причина е равнището на ”Хохма” (Мъдрост), както е известно.

За да се занимая по-нататък с Вашия въпрос, се обърнах към нашия „Експерт на повикване”, ангажиран практикуващ Ноахид, който е и завършен учен по модерни и древни религии. (Обучението му запова със завършване на степен по Теологични Науки от Harvard School of Divinity). Туке е неговият отговор, леко редактиран в съответсвие с настоящия формат:

„При целия религиозен хаос и объркване, царящи в света, ми се струва, че беше въпрос на време, някой да стартира Караитско „Ноахидско движение”. В сравнение с [някои други новоизмислени привкуси на Библейската религия], направо изглежда прозаично това, някъде някой Ноахид да залепне за ереста на Караитите. Аз, разбира се, отхвърлям Караитската религия, и тя никога не е имала каквато и да е привлекателна сила за мен. Част от причините за това е, че преди да стана практикуващ Ноахид, прекарах шест години в Католическата църква, и после изследвах и източните църкви. Даже като католик, отдавна и без да се замислям повече, бях отхвърлил идеята, че Библията сама би могла да бъде разбрана, без помощта на авторитетна (единно-призната) традиция на интерпретиране. Вашият събеседник очевидно идва от религиозна среда, от която е предразположен да вярва в това, което се нарича светоглед- “sola scriptura“.

Един важен момент за отбелязване е, че дори в Католицизма “sola scriptura” е ерес, и че Протестантството е по-скорошно изобретение. Но ако той отговори с „Но тъкмо тук са сбъркали древните църкви.” (т.е., в отхвърлянето на “sola scriptura“), не знам как да му отвърна. В този случай, той може би още е заседнал там, където се води стария Протестантско-Католически дебат. Разбира се, проблемът тук е, че същият този дебат съществува в рамките на Юдаизма векове по-рано, между Караитите и Равините. Просто ми се струва, че ако той задълбочено е изследвал всички форми на Църква преди идването на Ноахизма, той вече щеше да е отхвърлил “sola scriptura“, и Караитската позиция отдавна нямаше да представлява интерес за него.

Ако той е толкова посветен на Караитската традция, не мога да му дам други нови аргументи, които да не са били предоставени другаде, от Велики Мъдреци. Мога само да ги повторя, може би в опростен език. Ултимативната форма на Б-жието Слово е Тора-Свитъкът. Това не е машинно-напечатана книга, като тези, които повечето модерни хора познават. (Фактът, че Протестантството започва едва след изобретяването на печатната преса, обяснява отчасти привидната им вяра в само-интерпретираща се Библия, защото те нямат исторически спомени за времето, когато книгите е трябвало да се копират на ръка). По-скоро, той (Тора-Свитъкът) е ръчно-изписан свитък, написан по най-стриктните нам познати правила. Тези древни правила за копиране на Тора-Свитъци не са записани в самия Тора-Свитък!!! Какво по-голямо опровержение на Караитската позиция може да съществува? Защото, ако няма сигурна Б-жествена Традиция извън изрично написаното в Тората, Пророците и Писанията, тези правила не съществуват (да пази Б-г!). Тогава всеки би могъл да напише или произведе „Тора” от всякакъв вид, и тя би се считала за валидна. По ирония, Караитското разчитане само на текста, след като той не включва правила за писане на Тора, би разрушило непроменимите, единни текст и външен вид (форма) на Тората. Тъкмо устно предадените правила осигуряват това, всеки „кашерен” Тора-Свитък да е точен дубликат на първия Тора-Свитък, написан от Мойсей, който сам по себе си бил земен дубликат на Великия Небесен Тора-Свитък, написан от Благословения Б-г с букви от „черен огън върху свитък от бял огън 974 поколения преди Сътворението на света ни”. Ако нямаше автентични Закони от Б-г, предавани устно, тогава не би имало модел за репродуциране на Небесния Свитък на земята. Тогава всичко, което бихме имали днес, в най-добрия случай биха били само думите, без коронките, празните интервали, специфичните размери, форми и.т.н., които дефинират „кашерните” ръчно-изписани букви и думите в Тора-Свитъка.

Още повече, писменият текст, продиктуван на Мойсей от Б-г, бил само от съгласни и нямал писани гласни. Гласните, които са 100% необходими за да съществуват думи, са част от Устната Традиция, а не от Писмената Тора. Вярно е, че машинно-напечатаните Библии, които си купуваме днес, имат гласните букви, (както и други знаци, оказващи правилното произношение), но това не е по-различно от Равинските коментари, които се съдържат в същите тези книги: те не са част от продиктувания текст, а от Авторитетната Устна Традиция, без която писменият текст би бил безполезен за нас, да пази Б-г.

Отгоре на това, идва фактът, че в същност, самите Караити (както и техните колеги в други еретични религии) са непоследователни. Не е възможно 100% от Библията да се интерпретира в 100% очевиден (прост) смисъл. Все някой ще направи авторитетна интерпретация, даже да настоява, че само чете „простия текст”. Караитите наистина имат своя собствена „неписана традиция”, която следват.

Разбира се, Караитите не са първите, които са отхвърлили Устната Традиция. Садукеите използвали аргумента за „простия текст”, като извинение да отхвърлят всички видове духовни и свръхестествени концепти, до степен, която вероятно би ужасила Вашия кореспондент (събеседник). Веднъж срещнах един млад мъж, който беше „само Тора”-настроен (той даже не приемаше Пророците и Хагиографията Писанията), и отхвърляше Живота след смъртта.

Без Устната Тора, всичко е хаос. Не отричам и за миг, че Устната Тора може наистина да бъде мистериозна, неразбираема, объркваща на моменти, привидно само-противоречаща си, и че понякога изглежда сякаш цели планини са отвявани от вятъра, или пък се носят във въздуха. Обаче, това просто значи, че би трябвало да се смирим при вида на липсата ни на разбиране. Рабби Нахман от Бреслов е казал, че това е единствената причина, да изглежда сякаш Мъдреците не са съгласни един с друг- да ни научат на скромност (смирение). В крайна сметка, накъде иначе да се обърнем? Къде на друго място да отидем за да намерим Истината? “Sola scriptura” е невъзможна, а и всички други конкуриращи се устни традиции са погрешни и шарлатанство. Има или само Тора, Писмена и Устна, предадена ни от непрекъсната верига от Мъдреци, или няма нищо. Без тази Устна Традиция, която кореспондентът Ви осъжда (заклеймява), като невярна, Писмената Тора дори нямаше да бъде съхранена непокътната и правилна даже и във второто поколение след Синай. Какво има повече да се каже?

Накрая, погледнах по-задълбочено в аргументите на Вашия събеседник, и изглежда, след като отхвърля Талмуда, че той дори не приема един от дефиниращите принципи на Ноахизма, че има Седем Ноеви Заповеди!”

Ask Noah продължава: Това много кратко обяснение на Устната Тора, подсеща за беседа (лекция), която (Седмият) Реббе на Любавич, Реббе Менахем М. Шнеерсон даде през Февруари, ’87. Темата беше дебатът между Мъдреците в Мишната относно това, какво ще дойде да постигне Пророк Илия в рамките на задачата си, да обяви идването разкриването (разбулването) на Мошиах (Месията). Ето превод на няколко параграфа от тази беседа, които са от значение за нашата дискусия:

„Тези трудности [привидната разлика в мненията] могат да бъдат разрешени в контекста на разрешението на един по-обширен проблем. Съгласно традицията на Талмуда, не може да има различие между Мъдреците относно някой факт, независмо дали минал или бъдещ.

Нека обясним: Когато има различие между становищата на Мърдеците, казваме:
„Както това (едното), така и това (другото) са думи на Живия Б-г.” Не значи, че едно мнение е правилно, а другото- погрешно. Двете становища са резултират от прилагането на набор от принципи, които са приемливи в рамките на Тора-Правото (на Тора-Закона). В практиката само едното становище се следва, но и двете позиции са от значение в  сферата на Б-жието служение.

Кога е състоятелно това обяснение? – По отношение на разлика в становищата относно определен закон или практика. По отношение на събитие, което се е случило в миналото, или което ще се случи в бъдеще, не може да има две мнения. Събитието се е случило – или ще се случи- както наистина се е случило или ще се случи. Това е факт, по отношение на който, може да има само едно правилно мнение.

[След това, Реббе Шнеерсон продължава, показвайки как различните становища на няколко Мъдреци относно тези действия на Пророк Илия не са в конфликт с това правило:]

Въз основа на гореспоменатото, можем да преценим естеството на различието между становищата на Мъдреците на Мишната… Всички [!] Мъдреци се съгласяват, че Пророк Илия ще изпълни всички [!] действия, споменати в Мишната. Въпросът е: Какво ще дойде да постигне той? Т.е., каква е целта на идването му? Какви видове злодеяния (закононарушения) или объркване трябва да се елиминират, за да може светът да е готов за Избавлението?

…Финалното становище, цитирано от Мишната, това на [болшинството от] Мъдреците, се съгласява, че Илия ще се занимае с [всички споменати действия], но не смята това за целта на идването му. Тогава защо ще дойде Илия?- „Да донесе мир в света”… [Другите споменати действия] са част от личните му достижения, а не рефлектират (отразяват) [специфичната] му мисия по подготвянето на света за идването на Мошиах.”

Допълнение:

Много хора не са запознати с веригата на предаване на Устната Тора. Във всяко поколение след Пл. Синай, имало велик духовен лидер, който водел двор (свита) от пророци и мъдреци, на които преподавал Устната Тора. В добавка, те и хилядите им ученици, преподавали Устната Тора на Еврейския народ във всяко поколение. Въпреки, че всеки изучавал откритата Устна Тора, духовният лидер бил човекът, носещ отговорността да възпита велик лидер за следващото поколение, който да знае цялата Устна Тора. Тези лидери, които осигурили предаването на Устната Тора били:

От Г-СПОД Б-Г до:

1. Мойсей, най-великият от всички Пророци
2. Йошуа (Иисус Навин), заедно с Елазар (син на Аарон) и Пинехас (Финеес) (син на Елазар)
3. Пинехас (Финеес) (Първосвещеник и син на Елазар)
4. Ели (Илий) Съдия и Първосвещеник[1]
5. Пророк Самуил
6. Цар Давид
7. Пророк Ахия (Силомец)
8. Пророк Илия
9. Пророк Елиша (Елисей)
10. Първосвещеник Йехояда
11. Пророк Зехария
12. Пророк Хосеа (Осия)
13. Пророк Амос
14. Пророк Исая
15. Пророк Миха (Михей)
16. Пророк Йоел
17. Пророк Нахум (Наум)
18. Пророк Хабакук
19. Пророк Зефания
20. Пророк Йеремия
21. Пророк Барух
22. Писарят Езра, чиито двор включва Пророците Хаггай (Агей), Зехария, Малахия и Даниел, както и Ханания, Мишаел, Азария, Нехемия, Мордехай, Зерубавел и Шимон Праведника
23. Шимон Праведника, Първосвещеник и Мъдрец

(24-34) Основните носители на Устната Тора в следващите единадесет поколения са изброени, например от Маймонидес в неговото „Въведение към Мишне Тора”

(35) В поколение 35, мъдрецът Рабби Йехуда Принцът, директен потомък по мъжка линия на Цар Давид, записал Устната Тора в брилянтна съкратена форма, наречена Книгите на Мишната, за широкообхватно публично ползване. Преди това време, Пророците и Мъдреците, получили Устната Тора във всяко поколение, си водели лични записки върху това, което учели като устни уроци от своите учители. По думите на Маймонидес, „Той [Рабби Йехуда Принцът] събрал всички традиции, всички постановления и всички обяснения и интерпретации, които били чути от Мойсей, или били изведени от дворовете (съдилищата) [от Пророци и Мъдреци] от всички поколения, по всички въпроси на Тората; и написал Книгата на Мишната от всички тях. И я преподавал публично, и тя станала известна на цял Израел; всеки я записвал и я преподавал навсякъде, за да не бъде забравен Устният Закон от Израел. Защо [той] сторил това, а не оставил нещата, както били дотогава? Защото видял, че числото на учениците продължавало да пада, постоянно се случвали беди, злото правителство [на Римляните] разширявало владенията си и уголемявало мощта си, а Израелитите се скитали и емигрирали в далечни места. Затова той написал труд, който да служи, като наръчник за всички, за да може да бъде бързо изучаван и да не бъде забравен; през целия му живот, той и дворът му продължавали да дават публични инструкции в (върху) Мишната.”

(36-39) В 36-тото поколение, Рабби Йоханан записал Йерусалимския  Талмуд в Земята на Израел около триста години след разрушаването на Втория Храм. В 39-тото поколение, мъдрецът Рав Аше записал Вавилонския Талмуд.

---

Бележки под линия:

[1]  В Библейски времена имало няколко праведни хора, които живели изключително дълго. Един от тях бил Пинехас (Финеес), син на Елазар, син на Аарон. Той предал Устната Тора на Ели, който сам произхождал от Итамар, син на Аарон.

* “The Key to Chassidus,” by Bezalel Malamud (free to download).