Автентичността на Писмената Тора

От директора на AskNoah.org и Бен-Ноах Приятел.

(For expanded page in English, click here: https://asknoah.org/essay/written_torah )

1. Въведение

В това есе представяме опровержение на тези, които твърдят, че Петте Книги на Мойсей не са били предадени на Еврейския Народ от Мойсей, или че ръчно-изписаният текст на Тора-Свитъка е бил променен от времето на Мойсей, да пази Б-г. Целта ни е да отворим очите на хората за истината на Тората, и да дадем покой на измъчени и търсещи души, които не са знаели това до сега. С това знание всички интлектуално честни хора ще бъдат привлечени към Тората, защото тя е ИСТИННА, древна и непроменима, и вечна в Б-жествените си послания, както към Неевреи, така и към Евреи. Вече е време хората да научат историческите причини за ненадминатата Мойсеева Тора.

Има два начина да се подходи към това обяснение. Единият начин е, да се вземе ръчно-изписания текст на Тора-свитъка, който е останал непроменен от времето на Библията, и да се проследи тъкмо този текст обратно до Мойсей. Другият начин е да се опише Писмената Тора, която Мойсей предал, и да се покаже, че тя е била прецизно (и акуратно) предадена през вековете. Изводът е един и същ, независимо от коя от двете посоки ще се изходи.

2. Как били получени Устната Тора и Писмената Тора

 Нека да започнем с описание на оригиналната ситуация, за която говорим. Следното е откъс от „Въведение към Мишне Тора” от Мозес Маймонидес („Рамбам” 1135-1204 от н.е.). (Нашият свободен превод от Мишне Тора плътно следва преводите в томовете, публикувани от Издателска Корпорация Мознаим).

„Всички заповеди, които Б-г дал на Мойсей на Синай, били дадени заедно с техните обяснения, както е казано (Изх. 24:12) „И ще ти дам скрижалите от камък (върху които Десетте Заповеди били издълбани от Б-г) и Тората, и мùцвата”. „Тората” се отнася за Писмената Тора; „мùцвата” се отнася до нейното (на Тората) обяснение. Б-г ни е заповядал (на Еврейския Народ), да изпълняваме „Тората” съобразно с инструкциите на „мùцвата“. А тази „мùцва” се нарича Устната Тора.

Цялата Тора (Петте Книги на Мойсей) била написана на ръка (като цялостен завършен свитък) от Мойсей, нашия учител, преди той да умре. Той дал свитък от Тората на всяко от Племената (Колената) на Еврейския Народ, и поставил един Тора-Свитък в Светия Ковчег, като свидетелство, както е казано (Второзаконие 31:26): „Вземи този Тора-Свитък и го постави (до Ковчега на Завета на Г-спода, твоя Б-г), и той ще бъде там за свидетелство.”

А „мùцвата”, която е обяснението на Тората, той не записал, но я заповядал на старейшините, на Йошуа, и на остатъка от Еврейския Народ, както е казано (Второзаконие 13:1): „Бъди внимателен да спазваш всичко, което ти заповядвам.” По тази причина, тя е наречена Устната Тора.”

Важно е да се изясни едно недоразумение, което много хора имат относно това, какво е Устната Тора. Устната Тора не е след-Синайска интерпретация или коментар върху Писмената Тора. Всъщност, Устната Тора предхожда завършването на Петте Книги на Мойсей.

Когато Еврейският Народ стоял при Връх Синай преди повече от 3300 години, Б-г явно се открил в един ден на цялата нация (на шестия ден от месец Сиван, в година 2448 от Еврейския календар) и им изрекъл Десетте Заповеди. Това изключително събитие имало много милиони очевидци: над 600.000 Еврейски мъже на и над 20 годишна възраст, всички по-млади Еврейски мъже, всички Еврейски жени, и голямо число Египтяни (неискрени конвертити- Ерев Рав–смесеното множество), които последвали тези повече от 3 милиона Евреи при излизането им от Египет.

Непосредствено след това открито откровение към милиони хора, Мойсей се изкачил на Небето от върха на Планина Синай. Там той прекарал един първи период от 40 дни и нощи, учейки от устата на Всемогъщия за детайлите на стотици Еврейски заповеди, и за обновяването на Седемте Ноеви Заповеди. След като слязъл, той бързо се върнал за други 40 дни и нощи да се моли за прошка за Евреите, които участвали в направата на златния телец. След като молитвите му били приети в края на този период, той слязъл за да изсече втория чифт скрижали, и после се качил за други 40 дни и нощи. По време на този последен период, Б-г научил Мойсей детайлите на Тора-законите (халахот), заедно с мидраш и агадот (хомилетични учения, притчи, истории, максими, не-буквални обяснения и т.н.). После Мойсей слязъл за последен път в деня Очищение Йом Киппур.

За следващите 40 години, които Евреите прекарали в пустоща, Мойсей преподавал тези детайли устно на Еврейския Народ, почти всекидневно през периодите на техните лагерувания. Как било правено това? Както е казано в Талмуда (Трактат Ерувин, стр. 54б), Мойсей бил научил детайлите на заповедите от устата на Всемогъщия, докато се бил изкачил на Небето от Планина Синай. През остатъка от неговия живот, който той прекарал, водейки Евреите по време на техните пътувания през пустоща, в дните, когато Мойсей учел народа, това ставало съгласно следната процедура:

„Мойсей влизал в Шатрата, и Аарон[1] влизал с него. После Мойсей му казвал/заявявал един единствен път мицвата, която бил получил и му преподавал нейното обяснение, (след което) Аарон се премествал отдясно на Мойсей. После Елазар и Итамар, Аароновите синове, влизали и Мойсей им казвал, същото което бил казал на Аарон, и те отстъпвали назад. Единият сядал отляво на Мойсей, а другият- отдясно на Аарон. После пристигали седемдесетте Старейшини, и Мойесй учел Аарон и синовете му. След това идвали множествата от народа и всеки, търсещ Б-г, и Мойсей им представял мицвата, докато всички не я били чули от устата му (най-малко един път).

В резултат на това, Аарон чувал наредбата от устата на Мойсей четири пъти, синовете му- три пъти, Старейшините два пъти а остатъкът от народа- веднъж. После Мойсей се оттеглял, а Аарон повтарял на всички присъстващи обяснението на тази мицва, което бил научил, чувайки го от устата на Мойсей четири пъти. Тогава Аарон се оттеглял, след като синовете му били чули наредбата четири пъти (три пъти от Мойсей, и веднъж от Аарон). След като Аарон си отидел, Елазар и Итамар повтаряли и преподавали тази мицва на всички присъстващи и после спирали учението си.

Така виждаме, че седемдесетте Старейшини са чули наредбата четири пъти: два пъти от Мойсей, веднъж от Аарон, и веднъж от Елазар и Итамар. После самите Старейшини повтаряли и обяснявали мицвата на народа още един път. В резултат, виждаме, че цялото събрание чувало въпросната заповед четири пъти (по време на всекидневната сесия): веднъж от Мойсей, веднъж от Аарон, трети път от синовете му, и четвърти път от Стареите. (Най-великият ученик от всички бил Йошуа, за когото се казва: „Неговият слуга Йошуа бин Нун (Иисус Навин), млад мъж, не се отделяше от шатрата” (Изх. 33:11))

След това, всички от народа отивали да се учат един друг това, което били чули от Мойсей и да записват тази мицва на (техни собствени лични) свитъци. Лидерите обикаляли измежду Израелитите за да (се убедят, че народа) учи и се упражнява усъвършенства, докато хората добре научели (установената версия на) тази мицва и можели да я четат перфектно. Тогава те ги учели на обясненията на тази дадена от Б-г заповед. Това обяснение включвало всички аспекти, и те записвали заповедта и учели на изуст Устната Тора.”

 

3. Лъжливи твърдения

Всички познаваме твърдението, издигано през последните 2000 години от отделни индивиди и групи от хора, искащи да отрекат Устната Тора, че по произход Устната Тора предствавлява измислица на Фарисеите от 1 в.н.е., с която те целели да оправдаят собствените си „малцинствени” позиции, и че само благодарение на историческа случайност Фарисейският Юдаизъм станал нормативен Рабински Юдаизъм след загубата на Втория Храм. От къде произхожда тази ужасна лъжа? В сериите Мишне Тора на Маймонидес, публикувани от Мознаим, в том 3, Хилхос Аводат Кохавим (Закони на службата на звезди (и идоли)) е обяснено как се случило това:

„В своя коментар към Трактат Авот (Поуки на Отците) 1:3, Рамбам пише, че Цадок (Първосвещенник, който станал първият Садукей) и Баитос били ученици на (водещия Мъдрец) Антигонус от Сохо. Когато чули учителя си да обявява: „Не служи на Господаря (Б-г) с цел, да получиш награда”, те били притеснени, защото помислили, че с това той има пред вид, че за изпълнението на мицвот (заповедите на Тората) няма да бъде дадена никаква награда. Те обсъдили този въпрос помежду си и решили да отхвърят Тората.

Те основали отцепнически групи, които отхвърляли ядрото на Еврейските практики (обичаи) и ламтяли за материално богатство (и политическо влияние). Те видели, че няма да могат да убедят мнозинството от народа да отхвърли напълно Тората, затова приели друга тактика. Започнали да твърдят, че те са верни на „Тората”, но че единствената Тора, която е Б-жествена, била Писмената Тора, (и че) Устният Закон е просто човешка измислица.

Това твърдение било само трик (какъвто си остава и до днес) да отклони хората от изпълнението на мицвот.

Мъдреците съответно, редовно наричат всички тези, които отричат Тората и нейната традиция, Садукеи („последователи на Цадок”) или Баитосеи („последователи на Баитос”).”

Чак не по-малко от 40 години след Б-жието откровение на Планина Синай към целия Еврейски Народ, непосредтсвено преди Мойсеевата смърт и влизането на Еврейския Народ в Земята Израел, пълната Писмена Тора (състояща се от разкази и стиховете-извори за заповедите) била предадена на Еврейския Народ. Чак тогава и оригиналните тринадесет Тора-свитъци били написани от Мойсей, и разпределени за Израилевите Колена и Мишкана (Скинията- преносимия Храм, или „Табернакъла”). А как самият Мойсей получил Писмената Тора? Тя му била диктувана от Б-г, буква по буква и дума по дума (всичко на всичко, точно 304 805 букви).

Още повече, Б-г показал на Мойсей Писмената Тора, както тя съществувала отпреди създаването на нашия свят, 2000 Небесни нива отвъд този свят, написана от Б-г „с черен огън върху бял огън, подпечатана с огън, и загърната с ленти от огън” (Зохар 3, Паршат Насо стр. 132а). (Бележка: книгата Битие била първата, записана от Мойсей, малко след като те достигнали Планина Синай, преди Десетте Заповеди да бъдат дадени.)

Как Б-г, в Своята Безкрайна Мъдрост подсигурил, че Писмената Тора никога няма да бъде променена? Б-г включил в Тората заповед, че всеки пълнолетен Еврейски мъж лично трябва да придобие и изучава свой собствен Тора-свитък. От времето, когато Мойсей предал по един Тора-свитък на всяко Племе, обучените писари измежду народа изготвили Тора-свитъци за всеки Еврейски мъж, точно копирайки от един от свитъците, които Мойсей бил направил. Еврейските мъже в следващото покление или наследили свитъка, който принадлежал на баща им, или поръчали нов свитък да бъде копиран за тях от вече съществуващ свитък. Как децата учели Тора преди да достигнат пълнолетие? Учели, запомняйки наизуст, както Писмената Тора, така и нейното обяснение в Устната Тора. Талмудът обяснява системата на изучаване (Трактат Хагига стр. 9б): „Кой е човек, който не служи на Б-г (понеже учи само според общоприетата норма)? Този, който преговаря урока си 100 пъти. Кой е такъв, който служи на Б-г? Този, който преговаря урока си 101 пъти.” По тази система, цялата Тора била вярно предавана измежду целия Еврейски Народ чрез педантично точни писарски копия и чрез наизустяване. При всяко намиране на свитък, съдържащ грешка, или на човек, забравил някой детайл на правилното обяснение, те бързо били коригирани. Още повече, сам Мойсей постановил измежду Еврейската нация да има публични четения от Тора-свитъци всеки понеделник, четвъртък и Шабат (както и на религиозните празници), като четенето на цялата Тора било завършвано в рамките на три-годишен редовен цикъл (едногодишен цикъл бил приет, по-късно, след като синагогите станали център на Б-гослужението).

Освен това, Б-г включил в Тора-свитъка разкази за събитията, случили се на цялата Еврейска нация през време на робството им в Египет и на 40-те години, прекарани в пустинята. След смъртта на Мойсей, в поколението Евреи, които придобили земята Израел, всяко семейство от целия народ притежавало един или повече идентични Тора-свитъци, съдържащи национален опис на събитията, които същите тези хора лично били преживели, и които били предавани на всяко следващо поколение. Това продължило, докато Вавилон завладял Святата Земя. Първо хората на северните Племена на Израел били разпръснати и изгубени. После Първият Храм бил разрушен и повечето от хората от останалите Племена били отведени оковани във Вавилон. Без Храма, основното място за Б-гослужение било преместено към местните синагоги. Заради недостига на писари, станало общоприето, мъжете от всяка Еврейска община да изпълняват заповедта да притежават Тора-свитък, ставайки заедно общо собственици на няколкото Тора-свитъци, намиращи се във всяка синагога.

 

4. Тора Свитъкът

Нека сега обясним, защо ултимативната форма на Б-жието Слово е Тора-свитъкът. Това не е машинно-напечатана книга, като тези, които повечето днешни хора познават. (Фактът, че протестантизмът започнал само след изобретяването на печатната преса, отчасти обяснява привидното им вярване в самообясняваща се книга, понеже те нямат исторически спомени от времената, когато книгите е трябвало да се пишат на ръка.) Но това е ръчно копиран пергаментов свитък, изписан според невероятно стриктни правила. Тези правила за копиране на Тора-свитъци не са написани в самия Тора-свитък, а са включени в Устната Тора. Какво по-голямо опровержение за отричащите може да съществува от това? Така човек, твърдящ, че няма сигурна Б-жия Традиция извън експлицитно написаното в Тората, Пророците и Писанията (писмената Еврейска Библия), идва да твърди, че тези хилядолетно-стари правила не съществуват (да пази Б-г), което имплицира, че всеки би могъл да напише или произведе „Тора” от какъвто си посиска вид, и тя би била валидна! По ирония, такова уповаване само на самия буквален текст, след като той не включва правилата за изписване на Тората, щеше да е разрушило непроменимия и единен текст, и външен вид на Тора-свитъка, както е съществувал през вековете и до днес. Всъщтност, тъкмо хилядите правила за изписване на Тора-свитък, включени в Устната Тора, осигуряват това, всеки „кашерен” Тора-свитък да е точен дубликат на 13-те Тора-свитъци, написани от Мойсей, всеки от които на свой ред, бил земен дубликат на Великия Небесен Свитък, написан от Б-г с букви от „черен огън върху свитък от бял огън”. Без тези правила, всичко, което щяхме да имаме днес, би било, в най-добрия случай, Тора само от обикновени букви, без писарските коронки, и без празни места, различни размери и форми и т.н., дефиниращи „кашерните” букви и думи в Тора-Свитъка, които винаги са били и все още остават универсално идентични при всички Евреи, навсякъде по света.[2]

Още повече, писменият текст, диктуван на Мойсей от Б-г, бил само от съгласни букви, без гласни или пунктуация. Гласните и пунктуацията, които са 100% необходими, за да съществуват смислени думи, били запазени, като част от Устната Тора, а не от Писмената Тора. Вярно е, че машинно-напечатаните Библии, които купуваме днес, имат система от точки, които да репрезентират гласните (както и други знаци, оказващи правилните произношение, пунктуация и речитатив), но това не е по-различно от традиционните Рабински коментари, които много машинно-напечатани Еврейски Библии съдържат: те не присъстват в Тора-свитъците, а по-скоро в Достоверната Устна Традиция, без която писменият текст би бил безполезен за нас, да пази Б-г. По-нови религии, които „развенчават” идеята за Устна Тора от Синай, тръбят, че се базират на писмения „Стар Завет”, когото признават, но който съществува, като думи и изречения само в резултат на същата тази Устна Тора, която ТЕ отричат!

Единственият нужен скок от нормалния разум е това, да се осъзнае, че Тората на Мойсей, която продължава да е с нас и днес, изрично ни предава два успоредни пътя да изпълняваме Б-жията воля: Седемте Ноеви Заповеди за Неевреите и 613-те Еврейски Заповеди за Евреите:

---

Бележки под линия:

[1] Много интересен е “Коенският” (Свещеническият) ген, който е бил предаден от Аарон, първият Еврейски Първосвещеник и братът на Мойсей през мъже от Еврейското свещеническо семейство (Коханим или Коаним). От списание Jewish Action , Зима ’99:

„Намирането на общ набор от генетични маркери, както у Ашкеназки, така и у Сефарадски Коаним (Еврейски потомци по мъжка линия на Аарон) по цял свят, ясно показва произход, предхождащ отделното развитие на двете общности около 1000 г.н.е. Изчисление на датите (данните), базиращо на вариациите на мутациите измежду Коаним днес, дава времеви интервал от 106 поколения от времето на предтеца-основател на линията до днес, около 3300 години- това е и приблизителното време на изхода (на Еврейския народ) от Египет, тъкмо по времето на живота на Свещеника Аарон.”

[2] Шрифтът на Тората

Често срещан спор се отнася до предполагаемата история на стила на Еврейския Шрифт в Тора-свитъците- Иври-шрифт (Староеврейски) срещу Ашури-шрифт (универсално използван днес). Целият този въпрос е обяснен и разрешен в притурката към книгата „Мъдростта на Еврейската Азбука”, публикувана от Artscroll. Доколкото това е важно за настоящото есе, цитираме откъс от този материал.

Обяснението е обобщено по следния начин. Думата „Ашури”- светият шрифт в Тора-свитъците, идва от Еврейската дума „ашер”, която обозначава понятията: богатство, радост, късмет, издигнатост. Това бил светият шрифт, който Б-г изгравирал на Скрижалите на Десетте Заповеди, и който Мойсей видял в Небесния Свитък от „черен огън върху бял огън”, и който Мойсей изписал в Тора-свитъка, поставен до Скрижалите в Светия Ковчег (на Завета). Обикновеният шрифт за всекидневна употреба по това време бил Иври или „(Старо-)Еврейски” шрифт. Мойсей изписал 12 допълнителни Тора-свитъци в Иври-шрифт- за да се ползват от всяко от Дванадесетте Племена, от които да бъдат копирани Тора-свитъци за всеки Еврейски мъж за негово всекидневно изучаване. Между 22-те букви на двата вида шрифтове има припокриване едно-към-едно.

В течение на поколенията, шрифтът Иври бил в обща всекидневна употреба и само специалните духовни лидери продължавали да предават от поколение на поколение традицията за формата на Ашури-шрифта, която била върху свитъка и Скрижалите в Светая Светих на Храма.

Притурката към книгата на издателство Artscroll продължава, обяснявайки, че когато много хора от Еврейския народ втънали в идолопоклонничество към края на периода на Първия Храм, заради ниското им духовно ниво, Ашури-шрифтът бил забравен от всички, с изключение на най-светите измежду тях. Това продължило и във Вавионския плен, до случката с „Надписа на Стената”, описана в Книгата на Пророк Даниел (Даниил). Чудният надпис бил Ашури–шрифт, когото почти никой не знаел как да разчете! Наложило се да доведат Пророка Даниел, който бил един от съвсем малкото останали пророци, на които била предадена традицията на шрифта Ашури. Еврейските духовни водачи тогава осъзнали, че Ашури-шрифтът е в опасност да бъде напълно забравен. Затова лидерът Езра издал декрет, той (Ашури-шрифтът) оттам нататък да бъде използван върху всеки свят Еврейски свитък, за да бъде знаен навсякъде и да бъде запазен през годините на духовна тъмнина, до идването на Окончателното Избавление.