Рамбам

По Б-жията Милост

 

Рабби Моше бен Маймон

(Рабби Мозес Маймонидес)

”Рамбам”

 

4895 – 4965 (1135 – 1204 г.н.е.)

 

Рамбам и знаменитото равинско семейство, от което той произхожда,били принудени да бягат от Кордова, Испания, заради религиозната гражданска война, бушуваща в тази страна по време на младостта му. От там (Кордова), той в крайна сметка стигнал то Фез, Мароко. Накрая се преместил в Египет и станал личен лекар на Султана, както и лидер на цялата Еврейска общност в тази държава, както и на Евреите във всички Арабски земи (особено важно било това за Евреите в Йемен, които по това време търпели тежки религиозни гонения от страна на Мюсюлманите). Великите му трудове в Науката на Тората включват Мишне Тора („Втора след Тората”), „Книга на Заповедите” и „Пътеводител за Обърканите”.

Източникът за следващия текст [използван с позволение] е

„Sichos in English“ („Сихот на Английски”) Том 26:

превод от беседа на Любавичския Реббе, Рабби Менахем М. Шнеерсон

на 11 Нисан, 5745 (неговия 83-ти рожден ден):

Има ли нужда да обясняваме за величието на Рамбам? Достатъчно ще бъде да повторим един ред, който служи за епитаф на гробницата му в Тиверия – „От Моше до Моше, не се издигна друг, като Моше!”.

Просто няма по-велика възхвала, която да се каже за някой човек. От времето на Моше, нашия учител, до Моше бен Маймон от Испания- период от 50 поколения, видели Йехошуа [Йошуа, Иисус Навин], Старейшини, Пророци, Тана’им [ранни Мъдреци], и Амора’им [по-късни Мъдреци], никой не достигнал толкова визшо ниво, че да бъде сравнен с Моше, освен Моше бен Маймон. За тази квалификация свидетелства фактът, че всички най-велики мъдреци на Израел винаги са се съгласявали с епитафа: „От Моше до Моше…” Всички
книжници, макар и оспорвали много други точки и въпроси, са съгласни относно това. Така също и Мишне Тора на Рамбам изпълнила собствено му пророчество, че той ще бъде приет от малък и голям, от всички, които изучават и уважават неговите Халахот [становища постановления по Тора-Право]. Също, за Тиверия Рамбам пише, че Санхедринът е орисан да бъде свикан (възобновен) тъкмо там; колко подходящо е, че този епитаф е изгравиран именно на камък в Тиверия.

Дано Б-г даде да се излълни обещанието, с което Рамбам завършва своя труд:

Защото земята ще е пълна с познаване на Б-г, както водите покриват морето (морското дъно) (Йешайа [Исая] 11:9).

Тогава всички ще умножат изучаването си на Рамбам и спазването на всичката Тора и мицвот, започвайки с мицвата: „Да се знае, че има Б-г”, за която Рамбам казва:

„Основният принцип на всички принципи и колоната на всички науки е да се осъзнае, че има Първо Съществуване (Същество)” ([Мишне Тора] Основни принципи на Тората 1:1).

С други думи, нужна е не само ирационална вяра, но също и вярване, проникващо до нивото на съзнателния интелект. Това е знание! Да знаеш:

„… че има Първо Съществувание (Същество), Което води до съществуването на всяко друго нещо. Всички съществуващи неща, дали небесни, земни, или принадлежащи към междинна класа [напр. и най-малкият комар], съществуват само чрез Неговото истинно Съществувание.” (пак там)

Това, разбира се, е същата тема, като заключението на Рамбам:

„Защото земята ще е пълна с познаването на Б-г, както водите покриват морето (морското дъно)” ([Мишне Тора], Закони на Царете 12:5).

Изучаването на този Тора-принцип оказва ефект върху реалността, както се казва в Зохара:

”Светият, Благословен да бъде Той, гледал в Тората и създавал света… когато хората съблюдават Тората, те поддържат света.”

Дано това да стане бързо и в наши дни, с радост и веселие в сърцата ни.

Мишне Тора на Рамбам е труд по Халаха [Тора-Право], в който са събрани всички наредби на Устната Традиция, така че всички детайли да са ясни, както за малките, така и за големите. Така, обсегът ѝ включва детайлите на Тората, които влияят на света, и издигат материалността към едно по-високо ниво. Това е капсулирано в завършващия стих на тази секция: „За да даде решения за Евреите…” да даде халахически наредби, които представляват основното съдържание на този труд на Рамбам. Стихът всъшност казва: ”…
всички закони, на които Б-г ви научи чрез Моше,” имайки пред вид Моше бен Амрам, но също така, загатвайки за Моше бен Маймон Сефарадеца (от Испания), за когото е казано: „От Моше, до Моше, не се издигна друг така велик, като Моше”. Човек, който сериозно изучава Мишне Тора, наистина ще знае цялата Устна Тора.

[При] завършека на труда си, той пише:

„В тази ера [на Месията]… всички наслади ще са изобилни, като пясъка по земята” (Закони на Царете 12:5).

Сега, щом всички луксозни неща в света ще са в изобилие, както Рамбам казва, те ще загубят стойността си и ще се приравнят с пясъка! Човек няма да изпитва наслада от тези удоволствия. Тогава възниква въпрос: Как ще функционира човешкото чувство за удоволствие по това време? Със сигурност, щом Б-г го е създал, то трябва да има някаква функция.

А отговорът е, както Рамбам продължава, обяснявайки:

”… единственото занимание на целия свят ще бъде да знае Г-спода” (пак там).

С други думи, удоволствието през тази ера ще се състои в това, да се познава Б-г. Както Давид Хамелех [Царят] казва: „Да гледам на прелестта на Г-спода” (Техилим [Пс.] 27:4), и както казва стихът: ”Тогава ще се наслаждаваш в Г-спода…” (Йешайа 58:14).

Рамбам казва, че заниманието [‘’есек”] на всеки [в Ерата на Месията] ще бъде да знае Б-г. Използвайки термина есек [, който е дума, обикновено използвана със значение на „бизнес”] той иска да подскаже, че в тази област ще има постоянна печалба и увеличение. С други думи, в удоволствието да се гледа Б-г, ще има постоянно увеличение, до степен на „двейкус” [възторжено прилепване към Б-г]. Цемах Цедек приписва способността за достигане на такова ниво на двейкус
на Алтер Реббе (Стария Реббе). Алтер Реббе веднъж перефразирал стиха от Техиллим: ” Защото, кого ще имам на Небесата някой ден, а освен за Теб, не копнея за нищо друго на земята.” Върху това, Алтер Реббе казал:

Това, което е встрани (до) от Теб, не го искам, не искам физически удоволствия, не искам духовни удоволствия…; не искам нищо, което е само до Теб, искам единствено Теб Самия.

Ако такова равнище е достижимо в този свят, колко повече ще бъде то достижимо, когато Мошиах [Месията] дойде, когато всеки копнеж ще бъде само в Б-г.

Говорейки за наследството, завещано ни от великите мъдреци на миналото, в добавка към знанията, които добиваме от техните писмени книги, може много да се открие и чрез изучаване на биографиите им и на техните беседи, навици и начин на живот. Както ни казва Талмудът: „От всекидневните разговори на Р. Гамлиел сме научили, че…” и „… дори всекидневните разговори на книжниците следва да се изучават.” А колко повече можем да научим от действията и редовните им дейности.

От житейската история на Рамбам може да научим много, като истинска Халаха, „упътване”, за обърканите, а също така можем да видим истинското, земно (практическо) приложение на неговите учения (демонстрирано от самия него).

Първо, какви специални неща намираме в неговия Кодекс [Мишне Тора]? В Кодекса на Рамбам има два специални, уникални и поразителни аспекта, които е важно да се отбележат, и които отличават труда му измежду тези на всички останали кодификатори. Първият аспект е факта, че Рамбам включва всички закони на Тората в своя Кодекс, включително законите на Баис Хамикдош [Светия Храм] и дори законите на Мошиах. Вторият е факта, че Рамбам ни учи за- и ни дава халахически детайли от- Седемте Ноеви Закона,
представяйки ги с думите:

Още повече, на Моше, нашия учител, било заповядано от Б-г да накара всички човешки същества да приемат заповедите, наредени на потомците на Ной… Неевреин, който приеме Седемте Заповеди и старателно ги съблюдава, е „праведен Неевреин” и ще има дял в идващия свят. (Закони на Царете 8:10-11).

… така Рамбам казва в края на Закони на Царете, че Мошиах ще:

… накара Израел да върви по пътищата на Тората и ще поправи нарушенията, и ще води битките на Г-спод… ще построи Светилището на мястото му и ще събере разпръснатите от Израел… Той ще подготви целия свят да служи на Г-спод единно, както е писано: „Защото тогава ще изменя езика на народите (и ще го направя) чист, за да призовават всички те Името на Г-спода, и да Му служат с едно сърце (единодушно).” (Цефания 3:9, ([Мишне Тора], Закони на Царете 11:4).

Точно както е отговорност на Евреина, да се погрижи за това, светът да е цивилизован и Б-гобоязлив, също така и Мошиах ще донесе съвършенството, всички народи да ”… служат на Г-спод с едно сърце (единодушно)”.

Това откриваме в Кодекса [Мишне Тора].

По същия начин виждаме, че във всекидневния му живот, негов редовен навик било да помага на всички хора, както на Евреи, така и на Неевреи.

Има едно добре познато писмо на Рамбам, в което той описва трудната си дневна програма и пише:

[след връщането вкъщи от всекидневната си визита в Султанския дворец]… намирам всички фоайета и чакални пълни с хора, там има както Неевреи, така и Евреи… тогава излизам да ги преглеждам, да пиша предписания (рецепти) и медицински съвети, да лекувам болестите им… до късно през нощта… и стигам до състояние на пълна слабост и изтощение…

Във всекидневния начин на живот на Рамбам, който ни служи за пример, как следва да помагаме на тези, които се нуждаят от помощта ни, той (Рамбам) ни показва, че това би трябвало да се прави без оглед на трудностите на тази служба, до степен на саможертва. Защото Рамбам отделял много часове всеки ден да помага на други, без да се грижи за собственото си добруване.

Затова, в добавка към изучаването на Кодекса на Маймонидес по въпроса за това, как човек следва да се държи, за да подобри света и цивилизацията, ние научаваме урок и от личните всекидневни дейности на Рамбам, че той се трудил и посвещавал живота си на това, да помага на всички, Евреи и Неевреи, занимавайки се с най-основната от всички помощи- тяхното здраве.

Когато хората се съберат да празнуват сийюм– завършването на (цикъла на изучаване на книгите на) Рамбам- подобава да се преподава и този урок. Трябва да подобрим света и нивото на цивилизация, учейки Неевреите на Седемте Ноеви Закона- а и в личния си живот, би трябвало да oказваме помощ на всички, където и когато можем.

А това ни води до значението на това, да се организират програми в чест на Рамбам, дори между Неевреи.

Както видяхме от това, че Мароко, Испания, Египет и ООН са определили време и мероприятия, за да почетат Рамбам, признавайки го за Великия Кодификатор и Принц на Евреите- заради факта, че той е бил обявен за Насси [лидер] над Еврейската общност в Египет и т.н.

Така е важно да окуражим Неевреи да почетат 850-тия рожден ден на Рамбам. Би трябвало да се подчертае, че Рамбам се грижел за всички, както за Евреи, така и за Неевреи, дотолкова, че представил в Кодекса си Законите за тях (Седемте Ноеви Закона), а и във всекидневния си живот, протягал грижовна и помагаща ръка за всички.
Това ще умножи знанието за Рамбам по света и ще доведе до подобрение в цивилизацията на света. Би трябвало да се положат всички усилия, да се организират срещи и празненства между народите на света в чест на Рамбам. Също така и издаването на пощенски марки с името на Рамбам или лика му също е форма на почит за Рамбам и ще разпространи ученията на Рамбам и подобряването на цивилизацията в света.

Както видяхме в град Фез в Мароко, където още стои домът на Рамбам, че след подходящи молби, правителството разреши да се проведе сийюм в дома на Рамбам.

Чрез всичкия този труд, да се преподават Законите на Ной на народите на света, който е подготовка за работата на Мошиах, дано заслужим достигането на крайната и пълна цел на усъвършенстването на света със сбъдването на обещанието:

„Защото тогава ще изменя езика на народите (и ще го направя) чист, за да призовават всички те Името на Г-спода, и да Му служат с едно сърце (единодушно).”

Текстът в КУРСИВ е добавен от преводача, за по-голяма яснота.